Детско развитие

 Помощ! Детето плаче и не иска на градина

 

Плач, тръшкане и „Не, не искам на градина“. Ако детето ви е влязло в този сценарий, ще трябва да подпомогнете адаптацията му в яслата или градината. Как на практика очакваме от 2-3-годишни да се адаптират в изцяло ново среда БЕЗ присъствието на най-важните хора в живота им!? Как да ги подкрепим и как да установим какви са тревогите им?

Постепенно адаптиране

 

Възможно е да имате изключително социално дете и да очаквате, че ще се приспособи за кратко време, или пък да имате по-затворено дете и да предвиждате продължителен и сложен процес на адаптация. Но в действителност не е ясно кое от двете деца ще се адаптира по-лесно, споделят консултантит  по позитивно родителство с опит в трудната адаптация на деца в ясла и градина.

 

Споделят ни, че и в двата случая е важно да имате търпение. „Важен е вашият език на тялото, да излъчвате сигурност и спокойствие, защото по тези невербални сигнали едно дете се ориентира дали нещо е страшно, или не“, допълва Цвети. Ако имате възможност, започнете с по-кратки престои в градината, като постепенно увеличавате времето. Това ще помогне на детето да се чувства по-комфортно и сигурно в новата обстановка.

Прочетете заедно книга

 

Четенето на книги, които разказват за други деца с подобни страхове и тревожности, може да бъде успокояващо за децата, които изпитват същите чувства, допълва Цвети. Защото да се притесняваш за тази нова и непозната стъпка е нормално, но също така и показваме, че всичко ще бъде наред.

 

Детските страхове не бива да бъдат пренебрегвани, а на децата трябва да се дават инструменти за справяне с тях. „Вие сте техния основен „инструмент“, обяснява Цвети. „Прочетете заедно книга, която представя обстановката и детайлите вътре в яслата или градината, рутината и заниманията. Когато детето види какво правят другите, както е описано в книжката, получава ясна представа какво го очаква на новото и непознато място. А това дава усещане за сигурност.“

Опитайте да намалите собствената си тревожност

 

Също толкова нормално и за вас като родители е да се чувствате тревожни в първите дни от тръгването на детето на детска ясла или градина. Напълно разбираемо е да изпитате разочарование, когато виждате други деца да играят щастливо, докато вашето се държи за вас със страх и със сълзи в очите. Но най-важното, което трябва да запомните, е:

 

„Вашето дете ще се адаптира“, успокоява ни Цвети Христанова. Ако това не се случва, трябва да се помисли върху факторите, които допринасят, и дали за това има причина извън вас и вашето дете.

 

Може да отнеме повече време, но с разбиране, търпение и продължаваща подкрепа детето ви вероятно ще заобича ходенето на градина.

Не оставайте твърде дълго

 

Когато го изпращате сутрин пред детската градина, го уверете, че ще се върнете, и запазете сбогуването кратко и мило.

 

„Прекомерното задържане само ще направи раздялата по-трудна, а следващия път детето може да плаче още по-силно, ако е научило, че това е ефективен начин да ви задържи. Колкото и да е болезнено за вас да си тръгнете, докато то плаче, вероятността да започне да играе щастливо скоро след като излезете от полезрението му не е малка“, допълва Цвети Христанова.

 

„Но не си тръгвайте тайно, тъй като това може да подкопае доверието на детето ви и да влоши тревожността от раздялата. Винаги се сбогувайте! Помахайте за довиждане и тръгнете усмихнати и спокойни дори вътрешно да не се чувствате така“, допълва консултантката.

 

Важна е и фразата „Мама ще идва всеки ден. Мама винаги се връща“, за да знае детето, че няма да бъде изоставено (каквито най-вероятно са и мислите му в този момент).

Идентифицирайте тревогите на детето

 

Консултантите ни напомнят да се свържем с детето чрез въпроси като например: „Какво те плаши в градината?“. Говорете с него и разберете от какво се притеснява. Дали се страхува, че няма да се върнете? Или че някой ще бъде груб с него? Може би се тревожи, че няма да знае къде е тоалетната или че няма да знае какво трябва да прави? Или че не знае към кого да се обърне, ако има нещо. Това се случва най-лесно чрез ролеви игри, с които малките са много по-склонни да споделят какво всъщност им тежи.

„След като установите конкретните страхове, ще можете по-добре да отговорите на притесненията на детето и да работите и с учителя, за да намерите начини за справяне“

Бъдете пример

 

Друг съвет е да даваме пример чрез самите нас. Децата около 3-годишна възраст, които за първи път започват детска градина, имат по-силна нужда да разберат защо трябва да ходят там. „Давайте примери как мама и татко ходят на работа и защо това е необходимо, като подчертавате, че градината е тяхната „работа“. Тук идва и тънкият момент, в който детето ще копира вашето отношение към работата – дали в понеделник сутрин сте фрустрирани или нещастни, че трябва да ходите на работа, докато детето ви се приготвя за градина?“

 

„Направете график по дни и го закачете на хладилника, задрасквайки дните до градина заедно. Използвайте карти за визуализация, за да покажете на детето какво и кога може да очаква, както и точния момент, когато ще дойдете да го вземете. Например „Събуждаш се от сън, закусваш, играеш и мама идва“.

Справяне с регресивно поведение

 

Когато децата преминават през големи промени, каквато е започването на детска градина или смяната ѝ, или дори само промяна в групата, често виждаме поведение, което изглежда като крачка назад в развитието – например повече плач, залепване за родителите, инциденти с напишкване или нужда от помощ с неща, които вече са могли да правят сами.

 

„Това е така, защото тези промени в средата и в ритъма на всекидневието са стрес за децата, което означава, че те имат по-малко капацитет да спазват правила, да сътрудничат и да обръщат внимание на други задачи“, разяснява ни Деница Фишър, преподавателка от Асоциацията по позитивно възпитание.

 

Една от основните причини за регресията е нуждата от емоционална сигурност и привързаност. Не само че новата среда може да изглежда страшна за децата, но и се очаква от тях да се адаптират там без присъствието на най-важните хора в живота им.

Това естествено предизвиква чувство на несигурност и тревожност.

 

И в опит да си възстановят чувството за сигурност, те инстинктивно търсят повече контакт с родителите си или проявяват поведение, което показва нуждата им от утеха и защита. „Това не е „лошо поведение“, а знак, че детето се затруднява с емоциите си и търси подкрепа и присъствие“, допълва Деница Фишър.

 

„Ако обаче ние като родители преценим, че детето има нужда от повече дисциплина или сериозно напомняне на правилата и реагираме на неговото търсене на близост с критика – „Ти да не си бебе, че да те храня аз?!“, с внушаване на вина – „Защо не ми каза, че имаш пиш? Аз колко пъти те питах?!“, или с отблъскване – „Остави ме малко, де, нали виждаш, че готвя! Ееее, две минути не можеш да изчакаш“, то несъзнателно потвърждаваме на детето, че има за какво да се притеснява“, допълва Деница. И обяснява, че по този начин към неговия стрес и тревожност добавяме още емоции – тъга, болка, разочарование. Разбира се, че при този микс от чувства детето е по-избухливо и по-лесно се разстройва.